ЎЗБЕКИСТОН РЕСПУБЛИКАСИ ОЛИЙ ВА ЎРТА МАХСУС
ТАЪЛИМ ВАЗИРЛИГИ
ЎЗБЕКИСТОН РЕСПУБЛИКАСИ АХБОРОТ ТЕХНОЛОГИЯЛАРИ ВА КОММУНИКАЦИЯЛАРИНИ РИВОЖЛАНТИРИШ ВАЗИРЛИГИ
АЛ-ХОРАЗМИЙ НОМИДАГИ ТОШКЕНТ АХБОРОТ
ТЕХНОЛОГИЯЛАРИ УНИВЕРСИТЕТИ
ТЕЛЕКОММУНИКАЦИЯ ТЕХНОЛОГИЯЛАРИ ФАКУЛЬТЕТИ
ТРЭТ кафедраси
«Радиоэшиттириш»
фанидан ўқув-услубий қўлланма
|
Билим соҳаси: |
300000-Ишлаб чиқариш-техника соҳаси |
|
Таълим соҳаси: |
350000-Алоқа ва ахборотлаштириш, телекоммуникация технологиялари |
|
Таълим йўналиши: |
5350100-Телекоммуникация технологиялари |
(“Телекоммуникациялар”, “Телерадиоэшиттириш”, “ Мобил тизимлар”)
Тошкент 2017
Муаллифлар: ТРЭТ кафедраси ассистентлари:
Бердиев Алишер Алиқулович
Ибрагимов Дониёр Бахтиярович
Газиев Хушнуд Гайбуллаевич
Ушбу ўқув-услубий қўлланмада электр ва акустик сатҳлар, товушни амплитуда бўйича қабул қилиш, товуш баландлиги, баландлик сатҳи, механик тизимлар, микрофон ва радиокарнайлар, товуш ютувчи материаллар, реверберация, эквивалент реверберация вақти, радиоэшиттириш трактларининг структура схемаси, структура схема бўйича сатҳ диаграммаларини ҳисоблаш ва тузиш, сатҳ чеклагич, шовқин бостирувчи курилмалар, сатҳ ўлчагичларнинг структура схемалари, магнит ёзувидаги йўқолишлар каби амалий машғулотлардан иборат.
Ўқув-услубий қўлланма олий ўқув юртининг 5350100 – Телекоммуникация технологиялари (Телерадиоэшиттириш) таълим йўналиши талабалари учун мўлжалланган.
Тақризчилар: т.ф.н., каф. профессори Т.Г. Рахимов
РРТМ ДУК маслаҳатчиси Б.К. Абидов
КИРИШ
“Радиоэшиттириш” фани 5350100 Телевидение, радиоалоқа ва радиоэшиттириш йўналишида бакалаврлар тайёрлашда ихтисослик фанлари блокидан ўрин олган. Қўлланманинг иккинчи нашри тўғриланган ва тўлдирилган.
Намунавий дастур бўйича фанга ажратилган соатлар:
Маъруза – 24 соат;
Амалий машғулотлар – 24 соат;
Жами: 48 соат
Амалий машғулотлардан кўзланган мақсад талабаларнинг маъруза ва лаборатория ишлари натижасида олган билимларини мустаҳкамлаш, дастур мавзуларига мос келадиган масалалар ечиш, турли ўзгартиргичларнинг механик, электр ва акустик ўхшашлик схемаларини тузиш, таҳлил қилиш бу билан энергияни бир турдан иккинчи турга ўзгартириш усулларини ўрганишдир. Структура схема бўйича сатҳ диаграммаларини ҳисоблаш ва чизиш, қўшимча коммутацияланадиган, ҳамда сигнал сатҳларини ўлчаш ва назорат этиш нуқталарини аниқлаш масалаларига аҳамият берилади. Бу борада қўлланмада фаннинг I ва II қисми боблари мавзуларига мос мисол ва масалалар ечимига батафсил тушунтириш берилиши, амалиёт дарсларида персонал компьютерлардан фойдаланиш талабаларнинг чуқур билим олишига кафолат беради.
Албатта қўлланмада тавсия этилган адабиётлардан тўғри ва унумли фойдаланишни унутмаслик зарур.
Азиз талаба! Муаллиф ушбу қўлланма ҳақидаги фикр ва мулоҳазала-рингизни кутади.
ЭЛЕКТР САТҲЛАР
Электр қувватнинг меъёрланган шартли қиймати Р0 = 1 мВт қабул қилинган.
Электр қувватнинг абсолют сатҳи
NP = 10 lg (P/P0) = 10 lg (PВт/10-3) = 10 lg PмВт ,
бунда РмВт – қувват мВт да; РВт – қувват Вт да. Мос ҳолда кучланиш бўйича сатҳ
NU = 20 lg (U/U0) = 20 lg (UB/0,775) = 20 lg (UмВ/775), дБ.
Бунда U0 = 0,775В – шартли меъёрланган нолинчи сатҳ кучланиши, UВ, UмВ – таъсир кучланиш қийматлари.
Масала. Қувват сатҳи кучланиш сатҳи билан 600 Ом юклама қаршиликда ўлчагандагина мос келади. Агарда юклама қаршилик RЮ≠600 Ом бўлганда, қувват сатҳининг ток ва кучланиш сатҳидан фарқи қуйидагича аниқланади.
NP – NU = 10 lg (600/RЮ) = 27,8 – 10 lg RЮ,
бунда RЮ – юклама қаршилик, Ом.
Агарда RЮ = 250 Ом бўлса ундаги кучланиш эса 5мВ. Қувват ва кучланиш сатҳларини аниқланг.
Ечим. Кучланиш бўйича сатҳ
NU = 20 lg (5/775) = – 43,8 дБ
Қувват бўйича сатҳ
NP = 10 lg (U2/RЮ Р0) = 10 lg [(5∙10-3)2/250∙10-3] = – 40 дБм.
Кучланиш ва қувват сатҳи қийматлари фарқини қуйидагича аниқлаш
мумкин.
∆N = NP – NU = 10 lg (600/250) = 3,8 дБ.
Қуйидаги 1 – жадвалда келтирилган қийматларда кучланиш – NU, қувват NP сатҳларини ва уларнинг фарқи ∆N қийматларни аниқланг.
1 – жадвал
|
RЮ, Ом |
300 |
550 |
600 |
400 |
200 |
1000 |
1200 |
900 |
700 |
800 |
|
UЮ, мВ |
2 |
7 |
5 |
3 |
6 |
4 |
8 |
9 |
10 |
12 |
|
NU, дБ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
NP, дБм |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
∆N, дБ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
АКУСТИК САТҲЛАР
Товуш жадаллигининг меъёрланган нолинчи сатҳ қиймати 10-12 Вт/м2 ёки 10-9 эрг/см2с қабул қилинган. Жадалликнинг децибеллардаги абсолют сатҳи
LI = 10 lg (I/I0) = 10 lg (IВт/10-12) = 10 lg IВт + 120 = 10 lg (Iэрг/10-9),
бунда IВт – жадаллик сатҳи, Вт/м2; Iэрг – жадаллик сатҳи, эрг/см2с.
Ҳаво учун товуш босими сатҳи децибелларда акустик солиштирма қаршилиги 400 кг/м2с=40 г/см2с га тенг бўлган нулинчи жадаллик сатҳига мос товуш босими сатҳи қуйидаги ифода билан аниқланади
LP = 20 lg (P/P0) = 20 lg (PПа/2∙10-5) = 20 lg PПа + 94 = 20 lg (PБ/2∙10-4),
бунда Р0 – таъсир этаётган нулинчи товуш босими қиймати (P0=2∙10-5 Па=2∙10-4 дин/см2); РПа – таъсир товуш босими, Па; РБ – таъсир товуш босими, дин/см2. Ҳаво учун энергия зичлиги сатҳи децибелларда тезлиги 333 м/с нулинчи товуш жадаллигига мос зичлиликка нисбатан аниқланади, яъни энергия зичлиги сатҳи қуйидагича аниқланади.
L=10 lg (ε/ε 0) = 10 lg (εДЖ/3∙10-15) = 10 lg (εэрг/3∙10-14),
бунда ε0=3∙10-15 дж/м3=3∙10-14 эрг/см3 – энергия зичлигининг нулинчи сатҳи; εДЖ – энергия зичлиги, дж/м3; εэрг – энергия зичлиги, эрг/см3.
Масала. Товуш жадаллиги 2∙10-4 Вт/м2 га тенг. Товуш жадаллиги сатҳини аниқланг.
Ечим. LI = 10 lg (2∙10-4/10-12) = 10 lg 2∙108 = 83 дБ.
2 – жадвалда келтирилган товуш жадаллиги қийматлари учун товуш жадаллиги сатҳларини аниқланг.
2 – жадвал
|
IВт/м2 |
2∙10-1 |
2∙10-2 |
2∙10-3 |
2∙10-4 |
2∙10-5 |
2∙10-6 |
2∙10-7 |
2∙10-8 |
2∙10-9 |
|
LI,дБ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Масала. Товуш босими 0,1Па. Нормал атмосфера шароитлари (t=20 0C, босим 1 атм) учун товуш босими сатҳини топинг.
Ечим. LP = 20 lg (0,1/2∙10-5) = 20 lg 5∙103 = 74 дБ
3 – жадвалда келтирилган товуш босими қийматлари учун товуш сигнали сатҳларини топинг.
3 – жадвал
|
Р, Па |
0,12 |
0,15 |
0,17 |
0,2 |
0,25 |
0,3 |
0,35 |
0,4 |
0,45 |
0,5 |
|
LP, дБ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Масала. Товуш жадаллиги сатҳи 120 дБ. Нормал атмосфера шароитидаги товуш жадаллиги ва босим қийматларини аниқланг.
Ечим. I = I0 100,1 LI = 10-12∙100,1∙120 = 1 Вт/м2;
P = P0∙100,05LP = 2∙10-5∙100,05∙120 = 20 Па.
4 – жадвалда келтирилган товуш жадаллиги сатҳи қийматлари учун товуш жадаллиги ва босим қийматларини аниқланг.
4 – жадвал
|
LI, дБ |
70 |
80 |
90 |
100 |
110 |
125 |
130 |
140 |
150 |
160 |
|
I, Вт/м2 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
P, Па |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
5 – жадвалда октавали диапазонлар ва уларнинг ўртача геометрик частоталари келтирилган.
5 – жадвал
|
Октавалар чегараси, Гц |
Ўртача частота, Гц |
|
22,4 – 45 31,5 45 – 90 63 90 – 180 125 180 – 355 250 355 – 710 500 710 – 1400 1000 1400 – 2800 2000 2800 – 5600 4000 5600 – 11,200 8000 11200 – 22400 16000 |
|
Товушни амплитуда бўйича қабул қилиш
Одам эшитиш аъзоси асосий мембрана толаларининг тебраниши давомида нерв толалалри тубигача етмаса, бундай товушни одам эшитмайди. Аммо тебранишлар амплитудаси ошиши биланоқ нерв толалалри тубига тегади ва у қўзғолади. Нерв толалари туби миянинг эшитиш марказига электр импульсларини юборади ва товуш эшитилади. Товушнинг бундай эшитилиш ҳолатидан эшитилмас ҳолатга сакрашсимон ўтиши ва унинг акси эшитиш бўсағаси деб айтилади ва қиймати 2∙10-5 Па.
Сезиш сатҳи. Вебер ва Фехнер товушни сезиш қонунини қуйидагича таърифлайдилар: бир хил нисбий қўзғотувчи кучларнинг ўзгариши эшитишни сезишни бир хил ошишига олиб келади, яъни эшитишни сезиш қўзғотувчи куч логарифмига пропорционал: E = αlg (I/Iб,с), бунда Iб,с – эшитиш бўсағасидаги қўзғотувчи куч. Сезиш сатҳи E дБ ларда ифодаланади:
E = 10 lg (I/Iб,с), дБ
Товуш баландлиги, баландлик сатҳи. Сезиш сатҳи субъектив сезишни аниқ тавсифламаганли сабабли баландлик сатҳи тушунчаси киритилган. Ҳар қандай товуш ёки шовқин баландлиги шартли тенг баландликдаги частотаси f = 1000 Гц га тенг бўлган синусоидал тон билан таққосланади. Ўлчов бирлиги Фон, яъни LG = LI 1000 Гц, дБ.
1 – расмда тенг товуш баландлиги эгри чизиқлари келтирилган.
 |
1 – расм. Тенг товуш баландлиги эгри чизиқлари
Масала. 100 Гц соф тон берилган, товуш босими сатҳи 60 дБ. Чексиз майдонда тинглагандаги баландлик сатҳини аниқлаш керак.
Ечим. Абсцисса ўқи бўйича 100 Гц ва ордината ўқи бўйича 60 дБ (1-расм) 30 ва 40 фон эгри чизиқлари ўртасида кесишади. Бундан изланаётган тоннинг баландлик сатҳи 35 фон.
6 – жадвалда келтирилган қийматларда баландлик сатҳларни аниқланг.
6 – жадвал
|
ƒ, Гц |
70 |
80 |
90 |
200 |
300 |
400 |
500 |
600 |
700 |
800 |
|
LI 1000Гц |
80 |
50 |
70 |
80 |
70 |
60 |
50 |
40 |
30 |
20 |
|
LG,дБ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
МЕХАНИК ТИЗИМЛАР
Масала. Периметри бўйича таранг тортилган мембрананинг асосий резонанс частотаси қуйидаги формула орқали аниқланади.
ƒ0 = 
, бунда τ – мембрана таранглиги; h
– мембрананинг қалинлиги; r – мембрананинг радиуси;
ρ – мембрана материали зичлиги. Алюминийнинг йўл қўйилган
таранглиги τмакс = 7∙107 h н/м, дюралюминий
учун τмакс = 15∙107 h н/м.
Радиуси 10-2м, қалинлиги 10 мкм (10-5м) ва зичлиги ρ = 2∙51∙103 кг/м3 дюралюминийли мембрананинг асосий резонанс частотасини аниқланг.
Ечим.
ƒ0 = 
= 9290 Гц
20 кГц гача бўлган диапазонда мембрана яна камида 2 резонанс частотасига эга. Бу резонанс частоталарни аниқлаш учун ƒ0 қийматини k = 1,6; 2,1; 2,3; 2,9; 3,5; 3,6; 4,2; 4,8; коэффициентларга кўпайтириш керак, яъни
f1 = f0∙1,6 = 9290∙1,6 = 14864 Гц
f2 = f0∙2,1 = 9290∙2,1 = 19509 Гц
7 – жадвалда келтирилган қийматлар учун дюралюминий ва алюминий мембрананинг асосий ва 4 та қўшимча резонанс частоталарини топинг.
7 – жадвал
|
ρ, кг/м3 |
1,5∙51∙103 |
2,5∙51∙103 |
3∙50∙103 |
3,5∙60∙102 |
7∙70∙102 |
8∙70∙103 |
5∙50∙103 |
9∙50∙103 |
10∙50∙102 |
15∙40∙102 |
|
h, мкм |
2 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
12 |
14 |
|
τmax, H/m |
1000 |
3000 |
4000 |
5000 |
7000 |
8000 |
9000 |
10000 |
12000 |
15000 |
|
k |
1,6 |
2,1 |
2,3 |
2,9 |
- |
- |
- |
- |
- |
- |
|
ƒ0, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ƒ1, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ƒ2, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Масала. Қаттиқ мембрана марказининг эгилувчанлиги қуйидаги формула орқали аниқланади.
S = 3,14 
r' β3, бунда
E – эгилувчанлик модули;
σ – ёқа материали учун Пуассон коэффициенти;
h – ёқа қалинлиги;
r – диафрагма радиуси;
в – диафрагма қаттиқ қисмининг радиуси;
α = r/ r'; β = h/ r'
Радиуси r = 3см, қаттиқ қисми радиуси r' = 2см ва ёқа қалинлиги h = 0,1 мм бўлган алюминий мембрананинг эгилувчанлигини топинг. Алюминий учун E = 7∙1010 H/м2; σ = 0,33.
Ечим.
S = 3,14 
H/м
қисм эластиклиги
CМ = 
= 0,813∙10-4 м/Н
Алюминий материали учун 8 – жадвалдаги қийматларда эгилувчанлик ва эластикликни топинг.
E = 7∙1010 H/м2; σ = 0,33
8 – жадвал
|
r, см |
1 |
2 |
4 |
4,5 |
5 |
5,5 |
6 |
6,5 |
7 |
7,5 |
|
r', см |
0,5 |
1 |
1,5 |
2 |
2,5 |
2 |
2 |
1,5 |
1,0 |
2,5 |
|
H, мм |
0,01 |
0,02 |
0,03 |
0,04 |
0,05 |
0,06 |
0,07 |
0,08 |
0,09 |
0,1 |
|
S, H/м |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
См, м/H |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Масала. Диафрагманинг эквивалент массаси mэкв = m + 0,3mё, бунда
mқ – диафрагма қаттиқ қисмининг массаси, mё – диафрагманинг ёқа қисми массаси.
Агарда қаттиқ қисм қалинлиги 1мм бўлса, массаси
mқ = 2,51∙10-3∙103π∙22∙10-4 = 3,15∙10-3 кг.
Мос ҳолда ёқа ва диафрагманинг эквивалент массаси:
mё = 0,3∙2,51∙103∙10-4∙π (32-22)∙10-4 = 0,12∙10-3 кг;
mэкв = (3,15+0,3∙0,12)∙10-3 = 3,27∙10-3 кг.
Диафрагманинг резонанс частотаси
ƒ0 = 
демак, ƒ0 = 
= 309 Гц
Периметри бўйича қаттиқ бириктирилган диафрагма эгилувчанлиги ва резонанс частотаси мос ҳолда
S = 4,19 
; ƒ0
= 0,47 
.
Мураккаб 1,2,3,4 тугун доира тебранишлар резонанс частотасини аниқлаш учун ҳисобланган резонанс частота қийматларини мос ҳолда 1,6,15,28 коэффициентларга кўпайтириш керак.
Қалинлиги 0,2мм ва радиуси 2см бўлган пўлат пластинканинг резонанс частотаси, эгилувчанлиги ва эквивалент массасини топиш керак.
Пўлат пластина модули E = 2∙1011 H/м2, Пуассон коэффициенти σ = 0,28 ва зичлиги ρ = 7,8 кг/м3.
Ечим.
Асосий резонанс частотаси
ƒ0 = 0,47 
= 1240 Гц;
эгилувчанлиги
S = 4,19 
= 18,2∙103 H/м.
Эквивалент массаси mэкв = 0,151∙7,8∙103∙2∙10-4π (2∙10-2)2 = 3∙10-4 кг.
Пўлат пластинканинг 9 – жадвалда берилган қийматларда асосий ва 1,2,3 резонанс частоталарининг эгилувчанлиги ва эквивалент массасини топинг.
E = 2∙1011 H/м2; σ = 0,28; ρ = 7,8 кг/м3.
9 – жадвал
|
r, см |
3 |
3,5 |
4,0 |
4,5 |
5,0 |
5,5 |
6,0 |
6,5 |
7,0 |
7,5 |
|
h, мм |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
|
ƒ0, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ƒ1, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ƒ2, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ƒ3, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ƒ4, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
mэкв |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мисол. Механик тизимларнинг электр ўхшашлик схемалари қуйидаги мулоҳазалар асосида тузилади:
1. Механик тебраниш тизимининг схемаси чизилади, ундаги масса бирон – бир қўзғолмас нуқтага нисбатан силжийди деб қабул қилинади ва масса элементлари механизмнинг қўзғолмас нуқталари билан узуқ чизиқлар билан боғланади, 2а – расм
r1
a)
r2
2. Механик схема қайта чизилади (2б – расм), масса элементлари узуқ чизиқлар бўйлаб силжийди ва чизиқ узлуксизга алмаштирилади. Элементларнинг белгиланиши қолади ва барча тўртбурчакли элементлар узуқ чизиқлар билан алмаштирилади. Бу чизиқлар узлуксиз чизиқларни кесиб ўтмаслиги керак.
3. Схема қайтадан пераллел элементлар кетма – кет, кетма – кет элементлар эса параллел чизилади. Элементларнинг белгиланиши аввалгидек қолади.
б)
2 – расм. Механик тизимларнинг электр ўхшашлик схемаси
МИКРОФОН ВА РАДИОКАРНАЙЛАР
Микрофон механик энергияни электр энергияга ўзгартиради, яъни у ўзгартиргич генератор.
Радиокарнай эса электр энергияни механик энергияга ўзгартиради, яъни у ўзгартиргич двигатель.
Масала. Катта симфоник орестр ижросидаги максимал товуш қуввати 70 Вт, якка скрипканинг минимал товуш қуввати 4 мкВт бўлса мусиқанинг динамик диапазони неча дБ?
Ечим. Дм = 10 lg 
= 
= 72 дБ
10 – жадвалдаги қийматлардаги динамик диапазонни аниқланг.
10 – жадвал
|
Pmax, Вт |
50 |
40 |
50 |
60 |
70 |
65 |
75 |
70 |
80 |
90 |
|
Pmin, мкВт |
0 |
2 |
2 |
3 |
0 |
5 |
1 |
5 |
10 |
20 |
|
D,дБ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мисол. Агарда радиокарнай нурлатаётган товуш босими унинг киришидаги кучланишга тўғри пропорционал деб ҳисобласак, киришдаги кучланиш 5 марта камайганда товуш баландлиги сатҳи неча децибелга ўзгаради?
Ечим. N = 20 lg U = 20 lg 5 = 14 дБ
Агарда радиокарнай киришидаги кучланиш сатҳи 0; 1; 4; 8; 10; 15; 20; 25 ва 30 марта камайгандаги сатҳи ўзгаришини аниқланг.
Мисол. Нутқ қуввати 40 мкВт, радиокарнай нурлатаётган қувват 3,6 ∙ 105 мкВт га тенг. Иккаласининг йўналганлиги бир хил бўлганда радиокарнай нурлатаётган товуш кучи нутқ кучидан неча дБ га ортиқ?
Ечим. N = 10 lg 
= 
= 39,5 дБ
11 – жадвалдаги қийматлар учун товуш кучи сатҳларини аниқланг.
11 – жадвал
|
PPK, мкВт |
4,5∙105 |
4,5∙105 |
5,0∙105 |
5,5∙105 |
5,5∙105 |
10∙105 |
10∙105 |
15∙105 |
|
PH, мкВт |
20 |
25 |
30 |
30 |
40 |
40 |
50 |
50 |
|
N,дБ |
|
|
|
|
|
|
|
|
Мисол. Товуш кучайтиргич тизимида микрофон радиокарнайга кучайтиргич орқали уланади. Кучайтиргич қуввати 60 дБ, радиокарнайга узатилаётган қувват 10 Вт бўлса, микрофон чиқишидаги қувват қанчага тенг?
Ечим. Pкуч = 10 lg 
;
60 = 10 lg 
Pмик = 10-5 Вт
12 – жадвалдаги қийматлар учун микрофон чиқишидаги қувватни аниқланг.
12 – жадвал
|
Pкуч, дБ |
40 |
45 |
50 |
55 |
60 |
65 |
70 |
70 |
80 |
80 |
|
PPK, Вт |
5 |
5 |
7 |
10 |
13 |
15 |
8 |
10 |
17 |
20 |
|
Pмик, Вт |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мисол. Магнит индукцияси В = 8∙103 Гаусс бўлган магнит тирқишида жойлашган узунлиги ℓ = 5 см симдан 3А ток оқиб ўтганда ўзгартиргич – двигателнинг силжитувчи кучини топинг.
Ечим. F = 0,1∙Bli = 0,1∙8∙103∙5∙3 = 1,2∙104 дин = 1,22∙10-2 кг.
13 – жадвалдаги қийматларда силжитувчи кучни топинг.
13 – жадвал
|
B, Гс |
2∙103 |
4∙103 |
6∙103 |
10∙103 |
10∙103 |
8∙103 |
8∙103 |
8∙103 |
|
l, см |
6 |
8 |
8 |
8 |
10 |
10 |
10 |
10 |
|
i, A |
1 |
1 |
1 |
2 |
2 |
2 |
3 |
3 |
|
F,...(кг) |
|
|
|
|
|
|
|
|
Мисол. Магнит индукцияси В = 8∙103 Гаусс бўлган магнит тирқишида жойлашган узунлиги ℓ = 5 см сим магнит куч чизиқларига перпендикуляр υ = 2,5∙103 см/с тезликда силжиганда ўзгартиргич – генераторнинг электр юритувчи кучини топинг.
Ечим. E = Bℓυ∙10-8 = 8∙103∙5∙2,5∙103∙108 = 1 В
14 – жадвалдаги қийматларда Э.Ю.К ни топинг.
14 – жадвал
|
В, Гс |
4∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
6∙103 |
6∙103 |
6∙103 |
6∙103 |
6∙103 |
|
ℓ, см |
7 |
9 |
11 |
13 |
15 |
15 |
15 |
15 |
15 |
|
υ, см/с |
3∙103 |
3∙103 |
5∙103 |
5∙103 |
5∙105 |
7∙103 |
7∙103 |
9∙103 |
9∙103 |
|
Е, В |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мисол. Ўзгартиргич – двигательнинг электр занжири диаметри d = 2мм, узунлиги l = 10 см, мис симдан бўлиб В = 104 Гауссга тенг магнит майдонда эркин жойлаштирилган бўлса, унинг тўла электр қаршилигини топинг. Миснинг зичлиги ρ = 8,9 Г/см3, солиштирма қаршилиги эса γ = 1,75∙10-6 Ом/см.
Ечим. Бу ҳолатда хусусий электр қаршилик симнинг соф актив қаршилиги r дан ташкил топган, симнинг кўндаланг кесими юзаси
q = 
= 
= 3,14 мм2 = 0,0314 см2,
шунинг учун
r0 = γ
= 1,75∙10-6 
= 0,56∙10-3 Ом.
Механик тизимнинг қўшимча реакция электр қаршилиги
Z1 = 
K2 – энергияни тўғри ва тескари узатишдаги электромеханик боғланиш
коэффициентлари кўпайтмаси.
Чунки
F = 0,1 Bli ва E = Blv∙10-8,
унда K2 = 0,1 Bl∙Bl∙10-8
= B2l210-8 = (104)2∙102∙10-9
= 10 
.
Бизнинг ҳолда механик қаршилик
X = jωm
Симнинг массаси
m = lqγ = 10∙0,034∙8,9 = 2,8 г
Шунинг учун
X = j2πƒ∙2,8 = j 17,6∙ƒ
,
ƒ – частота.
Қўшимча электр қаршилик
Z1 = = 
= – j 
Ом.
Ушбу кўрсатгич ƒ = 500 Гц да
Z1 = – j 
= – j 1,14∙10-3 Ом.
Бу қаршиликнинг модули
| Z | = 
= 
= 1,27∙103 Ом.
Шуни таъкидлаш зарурки механик инерциал қаршилик қўшимча сиғим қаршилигини келтириб чиқаради. Бу қаршилик гўёки актив r0 қаршиликка кетма – кет сиғим С улангандек. Бу сиғимни қуйидаги шарт топамиз:
Z1 = 
= –j 
,
бунда
C = 
= 
= 0,28 Ф.
ƒ = 125, 250, 500, 1000, 2000, 4000 ва 6000 Гц ва ρ = 8,9 г/см3, γ = 1,75∙10-6 Ом/см қийматлардан фойдаланиб Z1, Z ва | Z | ларни аниқланг ва | Z | ни частотага боғлиқлик графигини чизинг.
3-расм. | Z | ни частотага боғлиқлик графиги.
Мисол. Қаршилиги 15 Ом радиокарнайга юкланган
ажратувчи фильтр индуктивлиги 3,37 мГ ёки 3370 мкГ. Ғалтакнинг
параметрларини аниқланг. Ғалтакнинг актив қаршилиги юк
қаршилигининг 5% ташкил этади. У ҳолда R = 0,05·15 = 0,75 Ом,
бундан L/R = 3370/0,75 = 4500. Чулғам баландлиги h = 
= 22,9 мм; симнинг узунлиги ℓ = 187,3 
= 5,2·104 мм = 52 м; чулғамлар сони N = 1,988 
= 19,88 
= 246 ўрам; сим диаметри d =
0,84·ℓ/
= 0,84·22,9/
= 1,22мм; симнинг массаси m =
h3·10-3/21,4 = 22,93·10-3/21,5 = 0,56 кг. Табийки бу маълумотлар стандартланган қийматга келтирилади. 15 – Жадвалда келтирилган
юклама қаршиликнинг қуйидаги қийматлари учун ғалтакнинг
параметрларини аниқланг.
15 – жадвал
|
Rю, Ом |
5 |
10 |
20 |
25 |
30 |
35 |
40 |
45 |
50 |
70 |
|
R, Ом |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
L/R |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
h, мм |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
d, мм |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
m, гр |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мисол. Зичлиги 200 г/м2, қалинлиги 2·10-4м ва ўлчамлари 2x1 м полотно (дағал мато) 1,6 H куч билан тортилган. Матонинг биринчи резонанс частотасини аниқлаш керак.
Ечим. Куч F билан тортилган полотнонинг резонанс частотаси қуйидаги формула орқали аниқланади.
ƒk = 
,
бунда: ρ – полотно материалининг зичлиги; ℓ, в ва h – полотнонинг узунлиги, эни ва қалинлиги; k – резонанс частотасининг тартиби.
Формулага қийматларни қўямиз
ƒ1 = 
= 50 Гц
16 – жадвалда келтирилган материал қийматлари учун биринчи ва иккинчи резонанс частоталарни топинг.
16 – жадвал
|
ℓ, м |
0,5 |
1,0 |
1,5 |
2,0 |
2,5 |
3,0 |
3,5 |
4,0 |
4,5 |
5,0 |
|
в, м |
2 |
2 |
2 |
2 |
2 |
2 |
1 |
1 |
1 |
1 |
|
h, м |
3·10-4 |
3·10-4 |
3·10-4 |
3·10-4 |
3·10-4 |
3·10-4 |
5·10-4 |
5·10-4 |
5·10-4 |
5·10-4 |
|
ƒ1,Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ƒ2,Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ТОВУШ ЮТУВЧИ МАТЕРИАЛЛАР
Резонаторли товуш ютгичлар, бўғзида демпферловчи мато Гельмгольц резонаторини эслатади.
Резонаторнинг резонанс частотаси
ƒ0 = 
Гц;
бунда S – резонатор бўғизининг кўндаланг кесими; ℓ – бўғиз узунлиги; V – резонатор туби ҳажми.
Мисол. Резонаторнинг бўғиз узунлиги 10-2м, унинг кўндаланг кесими 10-4м ва ҳажми 10-3м3. Унинг резонанс частотасини топинг.
ƒ0 = 
= 171,5 Гц
Резонаторнинг 17 – жадвалдаги қийматлари учун резонанс частотасини аниқланг.
17 – жадвал
|
ℓ, м |
10-1 |
10-2 |
10-2 |
10-2 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-4 |
10-4 |
10-4 |
|
в, м |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-4 |
10-4 |
10-4 |
10-4 |
10-4 |
10-4 |
|
V, м3 |
10-2 |
10-2 |
10-2 |
10-2 |
10-2 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
|
ƒ0,Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Мисол. Қалинлиги 10-3м, перфорация тирқишлари юзаси 10-4м2, тирқишлар оралиғи 0,1м ва шипдан 0,1м масофада ўрнатилган листнинг резонанс частотасини аниқлаш керак. Листнинг эффектив қалинлиги орқасида
ℓэфф. = h + 0,5 
, h – лист қалинлиги
ℓэфф. = 10-3 +
0,5
= 1,9 · 10-2м.
Резонанс частотаси
ƒ0 = 
,
d – тешиклар оралиғи; h1 – девордан (шипдан) листгача бўлган масофа.
ƒ0 = 
= 125 Гц
18 – жадвалдаги қийматлар учун резонанс частотани аниқланг.
18 – жадвал
|
S, м2 |
10-2 |
10-2 |
10-2 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-3 |
10-4 |
10-4 |
10-4 |
|
ℓэфф, м |
2·10-2 |
2·10-2 |
2·10-2 |
3·10-2 |
3·10-2 |
3·10-2 |
3·10-2 |
4·10-2 |
4·10-2 |
4·10-2 |
|
d2, м |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
|
h1 м |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,2 |
0,2 |
0,2 |
0,2 |
0,2 |
|
ƒ0, Гц |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
РЕВЕРБЕРАЦИЯ, ЭКВИВАЛЕНТ РЕВЕРБЕРАЦИЯ ВАҚТИ
Реверберация эффекти асосий ва қўшиладиган сигналлар нисбатини ўзгартириш ёки қўшилманинг ўзида реверберация вақтини ўзгартириш йўли билан амалга оширилади. Бу ҳолда эквивалент реверберация вақти қуйидаги формула орқали аниқланиши мумкин:
= 
+ 
lg (1 + 
)
Мисол. Реверберация вақтлари Трев = 6с ва Трев = 2с қийматлар учун асосий ва реверберацияланувчи сигнал сатҳлари тенг бўлганда Nасос = Nрев эквивалент реверберация вақтини топиш керак.
Юқоридаги формулага қийматларни қўйиб
= + lg 2
Трев = 6с учун Тэкв = 2,4с; Трев = 2с учун Тэкв = 1,33с
= 0,1 нисбатда
= + lg 1,1
Трев = 6с учун Тэкв = 5с; Трев = 2с учун Тэкв = 1,88с
19 – жадвалдаги қийматлар учун эквивалент реверберация қийматларни аниқланг.
19 – жадвал
|
Nасос = Nрев |
N2асос/N2рев = 0,2 |
|||||||||
|
Tрев, с |
1 |
3 |
4 |
5 |
7 |
1 |
3 |
4 |
5 |
7 |
|
Тэкв, с |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
РАДИОЭШИТТИРИШ ТРАКТЛАРИНИНГ СТРУКТУРА СХЕМАСИ
Структура схема деб эшиттириш тракти асосий занжирлари ва ўлчов асбоблардан оқаётган ток ёки кучланиш сатҳининг бир чизиқли тасвирланишига айтилади. Схемада уланган ўлчов асбоблар шартли белгилар билан ифодаланади. Склет схемада олиб бориладиган ўлчаш нуқталари ҳам шартли равишда белгиланади. Агарда қурилма бир неча трактдан ёки звенодан иборат бўлса, у ҳолда скелет схемада одатда битта ёки иккитаси кўрсатилади, уларнинг умумий сони иловада берилади.
Блок схема скелет схемадан фарқли равишда асосий занжир ва асбоблардан ташқари қўшимча коммутацияланадиган назорат нуқталари, манба занжирлари, сигнализация, заҳиралаш ва бошқалар кўрсатилади.
Аппаратхона
Студия
М
4– расм. Микрофон ва кучайтиргич трактининг структура схемаси
Бир нечта трактлар умумий коммутация тизимига боғлиқ бўлганда блок схема қурилма элементлари сони ва уларнинг ўзаро боғлиқлиги ҳақида батафсил маълумот беради.
Скелет схемаларининг асосий классификацияси сифатида схемадаги элементлар сони ва коммутация нуқталари кўрсатилган бўлади. Буни 4–расмда келтирилган скелет схемасида тушунтирамиз. А ва Б кириш ва чиқиш нуқталари оралиғида К1 ва К2 кучайтиргичлар, Б1 ва Б2 бошқаргичлар ва КК – корректияловчи контур уланган.
Ускунани эксплуатация этиш шарти айрим элементлар оператив алмашиниши зарурлигини белгилайди. Ундан ташқари кириш ва чиқиш занжирларига параллел бир ёки бир неча доимий ёки вақтинчалик элементлар уланиши кўзда тутилади (К1, К2, ва К3 нуқталар).
Агарда схеманинг асосий занжирида n та коммутация нуқтаси бўлиб, m гуруҳ элементлардан иборат бўлса, бундай схема n – поғонали m – звеноли яъни 4 – расм 3 поғонали 3–звеноли схема. Бу n, m ва коммутация нуқталарини параметрларини тўғри аниқлаш тизимнинг ишлашидаги мослашувчанлиги ва ишончлилигини оширади, унинг таннархини ва бир хил элементлар сонини белгилайди.
Скелет схемани тўғри тузиш (коммутация нуқталарини танлаш, бошқаргичлар сонини аниқлаш, кучайтиргичлар коэффициентини топиш ва ҳ.к.) ва эшиттириш ускуналарини тўғри эксплуатация қилиш учун занжирнинг алоҳида нуқталарида кучланиш ва қувватнинг тақсимланишини билиш учун зарур.
СТРУКТУРА СХЕМА БЎЙИЧА САТҲ ДИАГРАММАЛАРНИ ҲИСОБЛАШ ВА ТУЗИШ
Биз қуйидаги соддалаштирилган скелет схема учун сатҳ диаграммани ҳисоблаб чиқамиз.
Берилган:
1. Микрофон сезгирлиги Е0 = 0,123 мВ/Па;
2. Дастлабки бошқаргич Б1 нинг сўниш қиймати α = 10дБ;
3. Истеъмолчилар линияси бошланишидаги сигнал сатҳ N6 = + 15дБ га тенг.
Аниқлаш керак:
1. N1, N2, N3, N4 ва N5 нуқталарда электр сатҳ қийматларини:
2. K1, K2 ва K3 кучайтиргичларнинг кучайтириш коэффициентларини Микрофонга таъсир этаётган босим 1 Па га тенг деб N1 нуқтадаги кучланиш сатҳини аниқлаймиз
N1 = 20 lg 
= – 76 дБ
N2 нуқтадаги сатҳ N1 нуқтадаги сатҳдан К1 қийматга катта. Одатда микрофон кучайтиргичи бир каскадли бўлиб унинг коэффициенти унчалик катта эмас. Бизнинг мисолда К1 = 44 дБ га тенг.
Демак, N2 = N1 + K1 = – 76 + 44 = – 32 дБ
N3 = N2 – α1 = – 32 – 10 = – 42 дБ
N4 нуқтадаги сигнал сатҳини топиш учун Б2 нинг сўниш коэффициентини аниқлаш лозим. Биз қиймат кўп ҳолларда 10 дБ дан ошмайди, яъни α2 = 10 дБ.
Биз кўраётган мисолда α2 = 0 дБ.
Унда N4 = N3 = – 42 дБ.
Дастлабки кучайтиргич ДК ва чизиқли кучайтиргичларнинг умумий кучайтириш коэффициенти N6 ва N4 нуқта сатҳлари айирмасига тенг, яъни:
KΣ = N6 – N4 = + 15 – (– 42) = 57 дБ
KΣ қийматни К2 ва К3 кучайтиргичларга тақсимлаш керак. Бу ҳолда мавжуд стандарт кучайтиргичлар асос бўла олади, яна бир ечими шундаки N5 нуқтада сатҳ 0 дБ га тенг бўлиши керак, бундан
K3 = N6 – N5 = + 15 – 0 = 15 дБ
K2 = N5 – N4 = 0 – (– 42) = 42 дБ
Ҳисобланган қийматларни 5 – расмдаги графикка киритамиз. Шундай қилиб, К1, К2 ва К3 кучайтириш коэффициентларининг умумий қиймати
ΣK = K1 + K2 + K3 = N6 – N1 + α1 = + 17 – (– 76) + 10 = 103 дБ.
Ушбу диаграммада акустик қийматларни ҳам акс эттириш мумкин.
5 – расм. Радиоэшиттириш трактининг структура схемаси ва сатҳ диаграммаси
20 – жадвалда келтирилган элемент қийматларидан фойдаланиб структура схема ва сатҳ диаграммани чизинг.
20 – жадвал
|
Ем, дБ |
–40 |
–45 |
–50 |
–55 |
–60 |
–65 |
–70 |
–75 |
–80 |
–85 |
|
МК, дБ |
30 |
35 |
35 |
35 |
40 |
40 |
40 |
44 |
44 |
44 |
|
Б1, дБ |
–10 |
–10 |
–10 |
–10 |
–20 |
–20 |
–20 |
0 |
0 |
0 |
|
Б2, дБ |
–20 |
–20 |
–20 |
–20 |
–10 |
–10 |
–10 |
–10 |
–10 |
–10 |
|
ДК, дБ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
N5, дБ |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
0 |
|
N6, дБ |
+15 |
+15 |
+15 |
+15 |
+15 |
+17 |
+17 |
+17 |
+17 |
+17 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Сатҳ чеклагич – бу автобошқаргич бўлиб, киришдаги сигнал сатҳи номинал қийматидан 20 дБ гача ошганда, унинг узатиш коэффициенти шундай ўзгарадики, натижада чиқишдаги сигналнинг сатҳи амалда ўзгармай, номинал қийматга яқинлигича қолади (6, а – расм). Кириш сигналлари қиймати нолдан номинал қийматгача ўзгарганда, сатҳ чеклагич оддий кучайтиргичдек ишлайди.
Ҳозирги вақтда сатҳ чеклагичлари амалда ҳар бир радиотелемарказда, радиоузаткичларнинг ва симли эшиттиришда қувват кучайтиргичларининг киришида ўрнатилади.
 |
 |
||
а) б)
 |
 |
в) г)
 |
|||
 |
|||
д) е)
6 – расм. Кучайтиргич чеклагич (а), автостабилизатор (б), экспандер (в), компрессор (г), бўсағали шовқин бостиргич (д), мураккаб автобошқаргич (е)ларнинг амплитуда характеристикалари
Автостабилизатор – эшиттириш сигналлари сатҳини стабилизациялашга мўлжалланган бўлиб, айрим мусиқа парча садолари баландлигини текислайди. Автостабилизаторнинг ишлаш принципи чеклагичникига ўхшаш. Фарқи шундаки, автостабилизаторнинг чиқиш кучланиши номинал чиқиш кучланиши Nчиқ,ном сатҳидан тахминан – 5 дБ га кам, чеклагичники эса Nчиқ , ном = 0 дБ (6, б – расм).
Компрессор (сиқувчи) – шундай қурилмаки, унинг узатиш коэффициенти кириш сигнали сатҳ камайган сари ошади. Улар мусиқа ва нутқ компрессорларига бўлинади. Амалда эшиттиришлар оралиғидаги тиниш вақтида шовқин сатҳи тингловчига сезилади. Уни пасайтириш мақсадида ҳамма замонавий нутқ компрессорларига бўсаға шовқин бостиргич ўрнатилган.
Экспандер (кенгайтирувчи) нинг амплитуда характеристикаси компрессор амплитуда характеристикасига тескари, шу сабабли, у компрессор иш жараёнида сигналга киритиши мумкин бўлган бузилишни қоплайди. Кетма – кет уланган компрессор ва экспандер тизимлари компандер деб аталади. Кўпгина ҳолларда компрессорлар билан биргаликда бўсаға шовқин бостиргичлар ишлатилади, уларнинг амплитуда характеристикаси 6, д – расмда кўрсатилган.
Динамик диапазонни мураккаб қайта ўзгартирувчи автобошқаргичлар (масалан, товуш баландлиги автобошқаргичлари) ўзининг таркибида бир неча бошқариш каналига эга (6, е – расм) улар: сатҳ автобошқаргичи, чеклагич, автостабилизатор, экспандер ва шовқин бостиргичлардан иборат.
Автобошқаргичларнинг бундай мураккаб бирикмаси айрим мусиқа парчалари садоларининг баландлиги барқарорлигини таъминлайди, сигналларнинг максимал сатҳ қийматларида ҳам бузилишларсиз ишлайди ва эшиттиришлар ўртасидаги сезиларли шовқинларни сўндиради.
ШОВҚИН БОСТИРУВЧИ ҚУРИЛМАЛАР
Шовқин бостирувчи қурилмалар овоз сигналларини ёзиш қайта эшиттириш қурилмалари ёки узатиш канали чиқишида сигналнинг шовқинга бўлган нисбатини яхшилаш учун мўлжалланган бўлиб, икки турда бўлади: статик ва динамик (адаптив) шовқин бостирувчилар. Статик шовқин бостирувчиларнинг параметрлари кириш сигналига боғлиқ бўлмаган ҳолда ишлаш жараёнида ўзгармас қолади. Адаптив шовқин бостирувчиларнинг параметрлари кириш сигналига боғлиқ ҳолда ўзгаради. 7 – расмда сиқувчи ва кенгайтирувчи компандер шовқин бостирувчининг амплитуда тавсифи (а) ва унинг сатҳ диаграммаси (б) кўрсатилган.
 |
|||
 |
|||
7 – расм. Сиқувчи ва кенгайтирувчи компандер шовқин бостиргичнинг амплитуда тавсифи (а) ва унинг сатҳ диаграммаси (б)
Компандер узатиш каналининг киришига уланган сиқувчи С (компрессор) ва каналнинг чиқишига уланган кенгайтирувчи К (экспандер)дан иборат.
Сиқувчи С ва кенгайтирувчи К – инерцион бўлганлиги учун уларнинг амплитуда тавсифлари қурилмалар иши барқарорлигига боғлиқ.
Кенгайтирувчиларнинг кириш ва чиқишидаги кучланишларининг ўзаро боғлиқлигини даражали функция орқали ёзиш мумкин:
Uчиқ.с = Uкир.с · γс Uчиқ.к = Uкир.к · γк
γс ва γк – сиқувчи ва кенгайтирувчи коэффициентлари Одатда, овоз эшиттиришда γс = 0,5 ва γк = 1 га тенг деб қабул қилинган. С ва К ларни кетма–кет улаганда Uчиқ.с = Uкир.к сабабли компандер тизимида бузилишлар бўлмаслиги шарти қуйидагича аниқланади
γс , γк = 1
САТҲ ЎЛЧАГИЧЛАРНИНГ СТРУКТУРА СХЕМАЛАРИ
8 – расм. Сатҳ кўрсатгичларнинг структура схемалари
8 расм К~– ўзгарувчан кучайтиргич катта кириш қаршилигига эга; К=ўзгармас ток кучайтиргичи, КА - кўрсатувчи асбоб милини ток билан таъминлайди. Log – (логарифматор), функционал ўзгартиргич; Т – кучланиш тўғрилагичи; Х – хотира ячейкаси; КА – кўрсатувчи асбоб. 8 – а ва б схемалари бир – биридан логарифматорнинг жойлашиши билан фарқланади, а расмда ўзгарувчан ток занжирига уланган, б расмда эса тўғриланган, яъни ўзгармас ток занжирига уланган.
8 – а расмдаги схеманинг камчилиги функционал ўзгарувчан ток занжирига уланганлиги туфайли ўзгартиргичда сигнал шакли кескин ўзгаради, натижада вақт интеграцияси қиймати tu сигнал амплитудасига боғлиқ бўлиб қолади, 8, б – схемада функционал ўзгартиргич доимий ток занжирига уланганлиги туфайли юқоридаги камчиликдан ҳоли.
9 – расмда аналог – рақамли сатҳ кўрсатгичи структура схемаси келтирилган.
9 – расм. Аналог – рақамли сатҳ кўрсатгичи структура схемаси
К – кучайтиргич; АРЎ – аналог – рақамли ўзгартиргич;
ЛҚ – логик қурилма; ДШ – дешифратор; КА – кўрсатувчи асбоб.
МАГНИТ ЁЗУВИДАГИ ЙЎҚОЛИШЛАР
Магнит тасмадаги ёзувни қайта эшиттириш жараёнида рўй берадиган йўқолишлар қуйидаги формулалар орқали аниқланади.
Тирқиш йўқолишлари
Кδ = (sin 2 π
) / 2 π
Контакт йўқолишлари
Ка = е – 2πа/λ
Қатлам йўқолишлари
Кd = 
δ – қайта эшиттирувчи каллак тирқиши;
α – эшиттириш каллаги тирқиш юзаси билан тасма оралиғи;
d – тасмадаги магнит доменлари қатлами;
λ – тўлқин узунлиги;
Мисол.
Берилган: δ = 1 мкм;
α = 0,1 мкм;
d = 0,01 мкм;
λ = 3,45 · 10-6 м.
Ечиш.
Кδ
= 
= 
= 
= 0,53
Ка = 
= е
–0,182 = 0,83
Кd = 
= 
= 1,098
21 – жадвалда берилган қийматлар учун Кδ, Кα ва Кd ларни топинг.
21 – жадвал
|
δ, мкм |
0,5 |
1,5 |
2,0 |
2,5 |
3,0 |
3,5 |
4,0 |
4,5 |
4,5 |
4,5 |
|
α, мкм |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,2 |
0,2 |
0,2 |
0,3 |
0,3 |
0,3 |
0,3 |
|
d, мкм |
0,01 |
0,01 |
0,02 |
0,02 |
0,03 |
0,03 |
0,03 |
0,04 |
0,04 |
0,05 |
|
Кδ |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кα |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Кd |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Эслатма
1. Децибел (дБ) – қандайдир икки қийматнинг нисбатини, ёки бу қийматнинг кучайишини (ёки сусайишини) ифодалайдиган логорифмик ўлчов бирлиги. Радиотехникада дБ электр кучланиш, ток ёки қувватни ўлчаш учун қўланилади; акустикада – товуш босимини ёки товуш баландлигини, яьни товуш босимлари ёки баландлиги нисбатларини ўлчаш учун қўланилади.
Масалан, дБ ифодаланган кучланиш бўйича 100 марта кучайиш (яьни кучланишлар нисбати V1:V2 =100:1), тенг: 20∙lg100 = 20∙2 = 40 дБ; дБ ларда ифодаланган қувват бўйича 1000 марта кучайиш ( яьни қувватлар нисбати Р1: Р2 = 1000 : 1 ), 10 lg 1000 = 10∙3 = 30 дБ тенг
2. Агарда дБ ифодаланган қиймат олдида минус ишораси бўлса, унда бу қиймат у билан таққосланаётган қийматдан кичиклигини англатади. Масалан, кучланишлар нисбати V1: V2 = 1:10 яьни 10 марта сусайишини;
дБ ларда 20 lg 1/10 = 20(-1) = − 20 дБ тенг.
Илова 3. Масалаларни ечиш учун вариантлар
Жадвал 1
|
1 |
RЮ, Ом |
300 |
550 |
600 |
400 |
200 |
1000 |
1200 |
900 |
700 |
800 |
|
UЮ, мВ |
2 |
7 |
5 |
3 |
6 |
4 |
8 |
9 |
10 |
12 |
|
|
2 |
RЮ, Ом |
250 |
200 |
350 |
400 |
800 |
700 |
450 |
300 |
600 |
500 |
|
UЮ, мВ |
2 |
5 |
8 |
4 |
6 |
3 |
9 |
4 |
5 |
6 |
|
|
3 |
RЮ, Ом |
350 |
450 |
400 |
500 |
350 |
600 |
700 |
800 |
650 |
750 |
|
UЮ, мВ |
3 |
6 |
7 |
10 |
8 |
4 |
5 |
5 |
6 |
4 |
|
|
4 |
RЮ, Ом |
450 |
750 |
500 |
300 |
550 |
400 |
650 |
700 |
800 |
1000 |
|
UЮ, мВ |
4 |
8 |
6 |
5 |
4 |
5 |
11 |
6 |
2 |
5 |
|
|
5 |
RЮ, Ом |
500 |
300 |
250 |
600 |
450 |
250 |
350 |
650 |
700 |
550 |
|
UЮ, мВ |
7 |
3 |
12 |
2 |
10 |
11 |
8 |
7 |
3 |
9 |
|
|
6 |
RЮ, Ом |
550 |
400 |
900 |
700 |
650 |
500 |
1000 |
450 |
750 |
250 |
|
UЮ, мВ |
6 |
2 |
10 |
8 |
5 |
8 |
4 |
8 |
4 |
10 |
|
|
7 |
RЮ, Ом |
650 |
850 |
900 |
250 |
700 |
800 |
650 |
250 |
500 |
400 |
|
UЮ, мВ |
8 |
4 |
11 |
3 |
6 |
7 |
2 |
10 |
7 |
8 |
|
|
8 |
RЮ, Ом |
300 |
900 |
850 |
450 |
350 |
750 |
800 |
900 |
550 |
650 |
|
UЮ, мВ |
5 |
12 |
2 |
7 |
11 |
10 |
3 |
3 |
8 |
6 |
|
|
9 |
RЮ, Ом |
700 |
500 |
600 |
650 |
700 |
300 |
200 |
500 |
900 |
600 |
|
UЮ, мВ |
9 |
15 |
3 |
12 |
2 |
14 |
12 |
9 |
6 |
8 |
|
|
10 |
RЮ, Ом |
400 |
350 |
300 |
900 |
500 |
650 |
400 |
700 |
750 |
800 |
|
UЮ, мВ |
10 |
11 |
8 |
9 |
3 |
6 |
7 |
4 |
12 |
3 |
Жадвал 2
|
1 |
IВт/м2 |
3∙10-1 |
3∙10-2 |
3∙10-3 |
4∙10-4 |
4∙10-5 |
4∙10-6 |
5∙10-7 |
5∙10-8 |
6∙10-9 |
|
2 |
IВт/м2 |
6∙10-1 |
7∙10-2 |
8∙10-3 |
9∙10-4 |
11∙10-5 |
12∙10-3 |
13∙10-7 |
14∙10-9 |
16∙10-9 |
|
3 |
IВт/м2 |
3∙10-6 |
5∙10-7 |
7∙10-8 |
9∙10-9 |
2∙10-1 |
4∙10-2 |
6∙10-3 |
8∙10-4 |
4∙10-5 |
|
4 |
IВт/м2 |
4∙10-4 |
5∙10-5 |
6∙10-6 |
7∙10-7 |
8∙10-1 |
9∙10-2 |
12∙10-3 |
14∙10-4 |
6∙10-5 |
|
5 |
IВт/м2 |
9∙10-2 |
6∙10-3 |
12∙10-4 |
14∙10-5 |
7∙10-1 |
3∙10-2 |
2∙10-3 |
11∙10-4 |
4∙10-5 |
|
6 |
IВт/м2 |
5∙10-5 |
9∙10-4 |
4∙10-8 |
2∙10-9 |
3∙10-6 |
8∙10-3 |
4∙10-4 |
6∙10-5 |
11∙10-9 |
|
7 |
IВт/м2 |
8∙10-3 |
4∙10-4 |
5∙10-4 |
6∙10-5 |
3∙10-6 |
2∙10-7 |
7∙10-3 |
4∙10-4 |
9∙10-5 |
|
8 |
IВт/м2 |
2∙10-6 |
3∙10-7 |
4∙10-8 |
5∙10-9 |
12∙10-1 |
13∙10-2 |
8∙10-3 |
9∙10-4 |
7∙10-5 |
|
9 |
IВт/м2 |
12∙10-1 |
13∙10-2 |
15∙10-3 |
14∙10-4 |
4∙10-5 |
8∙10-8 |
4∙10-5 |
9∙10-5 |
5∙10-9 |
|
10 |
IВт/м2 |
8∙10-4 |
5∙10-2 |
2∙10-8 |
12∙10-1 |
3∙10-5 |
9∙10-3 |
4∙10-4 |
6∙10-5 |
7∙10-9 |
Жадвал 3
|
1 |
Р,Па |
0,12 |
0,15 |
0,17 |
0,2 |
0,25 |
0,3 |
0,35 |
0,4 |
0,45 |
0,5 |
|
2 |
Р,Па |
0,1 |
0,16 |
0,22 |
0,3 |
0,38 |
0,55 |
0,6 |
0,7 |
0,8 |
0,85 |
|
3 |
Р,Па |
0,2 |
0,18 |
0,27 |
0,33 |
0,45 |
0,56 |
0,63 |
0,68 |
0,72 |
0,84 |
|
4 |
Р,Па |
0,15 |
0,22 |
0,28 |
0,33 |
0,4 |
0,5 |
0,68 |
0,3 |
0,6 |
0,78 |
|
5 |
Р,Па |
0,18 |
0,24 |
0,36 |
0,5 |
0,54 |
0,8 |
0,88 |
0,7 |
0,9 |
0,68 |
|
6 |
Р,Па |
0,6 |
0,66 |
0,14 |
0,27 |
0,33 |
0,45 |
0,56 |
0,3 |
0,35 |
0,4 |
|
7 |
Р,Па |
0,25 |
0,3 |
0,35 |
0,4 |
0,45 |
0,5 |
0,68 |
0,3 |
0,6 |
0,74 |
|
8 |
Р,Па |
0,27 |
0,33 |
0,45 |
0,56 |
0,5 |
0,84 |
0,98 |
0,4 |
0,78 |
0,18 |
|
9 |
Р,Па |
0,33 |
0,4 |
0,5 |
0,68 |
0,3 |
0,6 |
0,12 |
0,64 |
0,7 |
0,86 |
|
10 |
Р,Па |
0,12 |
0,64 |
0,7 |
0,25 |
0,3 |
0,35 |
0,4 |
0,45 |
0,82 |
0,92 |
Жадвал 4
|
1 |
LI,дБ |
75 |
60 |
85 |
100 |
110 |
125 |
145 |
120 |
165 |
180 |
|
2 |
LI,дБ |
40 |
55 |
80 |
50 |
60 |
90 |
75 |
100 |
130 |
140 |
|
3 |
LI,дБ |
80 |
45 |
60 |
105 |
55 |
70 |
130 |
110 |
125 |
90 |
|
4 |
LI,дБ |
60 |
40 |
90 |
110 |
160 |
75 |
85 |
130 |
140 |
55 |
|
5 |
LI,дБ |
50 |
70 |
45 |
85 |
100 |
145 |
160 |
90 |
110 |
125 |
|
6 |
LI,дБ |
90 |
80 |
50 |
70 |
85 |
60 |
115 |
135 |
150 |
165 |
|
7 |
LI,дБ |
45 |
90 |
100 |
135 |
120 |
50 |
60 |
80 |
30 |
70 |
|
8 |
LI,дБ |
85 |
50 |
60 |
70 |
45 |
80 |
90 |
100 |
115 |
135 |
|
9 |
LI,дБ |
30 |
45 |
55 |
65 |
75 |
85 |
95 |
110 |
120 |
130 |
|
10 |
LI,дБ |
70 |
40 |
50 |
80 |
90 |
75 |
115 |
135 |
155 |
120 |
Жадвал 6
|
1 |
ƒ, Гц |
70 |
80 |
90 |
200 |
300 |
400 |
500 |
600 |
700 |
800 |
|
LI 1000Гц |
80 |
50 |
70 |
80 |
70 |
60 |
50 |
40 |
30 |
20 |
|
|
2 |
ƒ, Гц |
100 |
200 |
300 |
400 |
450 |
500 |
600 |
650 |
700 |
750 |
|
LI 1000Гц |
90 |
80 |
70 |
60 |
50 |
50 |
40 |
30 |
20 |
20 |
|
|
3 |
ƒ, Гц |
200 |
250 |
300 |
350 |
400 |
450 |
500 |
600 |
650 |
700 |
|
LI 1000Гц |
70 |
80 |
90 |
200 |
300 |
400 |
500 |
600 |
700 |
800 |
|
|
4 |
ƒ, Гц |
150 |
200 |
250 |
300 |
350 |
400 |
450 |
500 |
600 |
700 |
|
LI 1000Гц |
90 |
100 |
110 |
200 |
190 |
180 |
170 |
160 |
150 |
140 |
|
|
5 |
ƒ, Гц |
60 |
70 |
80 |
90 |
150 |
160 |
200 |
300 |
400 |
600 |
|
LI 1000Гц |
70 |
60 |
60 |
90 |
65 |
55 |
60 |
30 |
40 |
50 |
|
|
6 |
ƒ, Гц |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
100 |
500 |
600 |
700 |
800 |
|
LI 1000Гц |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
100 |
110 |
120 |
130 |
140 |
|
|
7 |
ƒ, Гц |
90 |
100 |
110 |
120 |
200 |
300 |
400 |
500 |
600 |
700 |
|
LI 1000Гц |
90 |
80 |
70 |
60 |
50 |
40 |
30 |
50 |
60 |
70 |
|
|
8 |
ƒ, Гц |
40 |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
300 |
400 |
500 |
600 |
|
LI 1000Гц |
90 |
100 |
110 |
120 |
90 |
80 |
70 |
60 |
50 |
30 |
|
|
9 |
ƒ, Гц |
60 |
70 |
80 |
100 |
200 |
300 |
400 |
500 |
600 |
700 |
|
LI 1000Гц |
70 |
60 |
50 |
70 |
80 |
90 |
100 |
110 |
60 |
50 |
|
|
10 |
ƒ, Гц |
50 |
60 |
70 |
80 |
100 |
200 |
300 |
400 |
500 |
600 |
|
LI 1000Гц |
70 |
60 |
50 |
40 |
60 |
100 |
100 |
90 |
80 |
70 |
Жадвал 7
|
1 |
ρ, кг/м3 |
3.55∙103 |
4,11∙103 |
4,55∙103 |
5,11∙103 |
5,55∙103 |
6,11∙103 |
6,55∙103 |
7,11∙103 |
7,55∙ 103 |
8,11∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
500 |
1000 |
1500 |
2000 |
25000 |
3000 |
3500 |
4000 |
4500 |
5000 |
|
|
2 |
ρ, кг/м3 |
3,12∙103 |
3,52∙103 |
4,12∙103 |
4,52∙103 |
5,12∙103 |
5,52∙103 |
6,12∙103 |
6,52∙103 |
7,12∙103 |
7,52∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
600 |
1100 |
1600 |
2100 |
2600 |
3100 |
3600 |
4100 |
4600 |
5100 |
|
|
3 |
ρ, кг/м3 |
3,16∙103 |
3,56∙103 |
4,16∙103 |
4,56∙103 |
5,16∙103 |
5,56∙103 |
6,16∙103 |
6,56∙103 |
7,16∙103 |
7,56∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
500 |
1000 |
1500 |
2000 |
2500 |
3000 |
3500 |
4000 |
4500 |
5000 |
|
|
4 |
ρ, кг/м3 |
3,22∙103 |
3,62∙103 |
4,22∙103 |
4,62∙103 |
5,22∙103 |
5,62∙103 |
6,22∙103 |
6,62∙103 |
7,22∙103 |
7,62∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
600 |
1100 |
1600 |
2100 |
2600 |
3100 |
3600 |
4100 |
4600 |
5100 |
|
|
5 |
ρ, кг/м3 |
3,25∙103 |
3,65∙103 |
4,25∙103 |
4,65∙103 |
5,25∙103 |
5,65∙103 |
6,25∙103 |
6,65∙103 |
7,25∙103 |
7,65∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
500 |
1000 |
1500 |
2000 |
2500 |
3000 |
3500 |
4000 |
4500 |
5000 |
|
|
6 |
ρ, кг/м3 |
3,28∙103 |
3,68∙103 |
4,28∙103 |
4,68∙102 |
5,28∙102 |
5,68∙103 |
6,28∙103 |
6,68∙103 |
7,28∙102 |
7,68∙102 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
600 |
1100 |
1600 |
2100 |
2600 |
3100 |
3600 |
4100 |
4600 |
5100 |
|
|
7 |
ρ, кг/м3 |
3,30∙103 |
3,70∙103 |
4,30∙103 |
4,70∙103 |
5,30∙103 |
5,70∙103 |
6,30∙103 |
6,70∙103 |
7,30∙103 |
7,70∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
τmax, H/m |
500 |
1000 |
1500 |
2000 |
2500 |
3000 |
3500 |
4000 |
4500 |
5000 |
|
|
8 |
ρ, кг/м3 |
3,40∙103 |
3,50∙103 |
4,40∙103 |
4,50∙103 |
5,40∙103 |
5,50∙103 |
6,40∙103 |
6,50∙103 |
7,40∙103 |
7,50∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
600 |
1100 |
1600 |
2100 |
2600 |
3100 |
3600 |
4100 |
4600 |
5100 |
|
|
9 |
ρ, кг/м3 |
3,35∙103 |
3,65∙103 |
4,35∙103 |
4,65∙103 |
5,35∙103 |
5,65∙103 |
6,35∙103 |
6,65∙103 |
7,35∙103 |
7,65∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
500 |
1000 |
1500 |
2000 |
2500 |
3000 |
3500 |
4000 |
4500 |
5000 |
|
|
10 |
ρ, кг/м3 |
3,40∙103 |
3,55∙103 |
4,40∙103 |
4,55∙103 |
5,40∙103 |
5,55∙103 |
6,40∙103 |
6,55∙103 |
7,40∙103 |
7,55∙103 |
|
h, мкм |
3 |
6 |
9 |
12 |
15 |
18 |
21 |
24 |
27 |
30 |
|
|
τmax, H/m |
600 |
1100 |
1600 |
2100 |
2600 |
3100 |
3600 |
4100 |
4600 |
5100 |
Жадвал 8
|
1 |
r, см |
1 |
2 |
4 |
4,5 |
5 |
5,5 |
6 |
6,5 |
7 |
7,5 |
|
r', см |
0,5 |
1 |
1,5 |
2 |
2,5 |
2 |
2 |
1,5 |
2 |
2,5 |
|
|
h, мм |
0,01 |
0,02 |
0,03 |
0,04 |
0,05 |
0,06 |
0,07 |
0,08 |
0,09 |
0,1 |
|
|
2 |
r, см |
1.5 |
2.5 |
4.5 |
4,6 |
5.5 |
5,6 |
6.5 |
6,6 |
7.5 |
7,6 |
|
r', см |
0,4 |
0.9 |
1,4 |
2.4 |
2,4 |
2.5 |
2.5 |
1,4 |
2.4 |
2,4 |
|
|
h, мм |
0,04 |
0,05 |
0,01 |
0,02 |
0,06 |
0,07 |
0,08 |
0,09 |
0,08 |
0,1 |
|
|
3 |
r, см |
1.1 |
2.1 |
4.1 |
4,1 |
5.1 |
5,1 |
6.1 |
6,5 |
7.1 |
7,2 |
|
r', см |
0,2 |
1.2 |
1 |
2.2 |
2 |
2.2 |
2.4 |
1,2 |
2.2 |
2 |
|
|
h, мм |
0,03 |
0,04 |
0,01 |
0,4 |
0,02 |
0,08 |
0,07 |
0,01 |
0,02 |
0,3 |
|
|
4 |
r, см |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
|
r', см |
0,1 |
1.1 |
2.1 |
3.1 |
4.1 |
4.2 |
5.1 |
6.1 |
4 |
3 |
|
|
h, мм |
0,09 |
0,08 |
0,07 |
0,06 |
0,05 |
0,04 |
0,03 |
0,02 |
0,01 |
0,1 |
|
|
5 |
r, см |
7.5 |
7 |
6.5 |
6 |
5.5 |
5 |
4.5 |
4 |
3.5 |
3 |
|
r', см |
0,3 |
1.3 |
1 |
2.3 |
2,3 |
2 |
3.3 |
4,3 |
5.3 |
2,3 |
|
|
h, мм |
0,1 |
0,15 |
0,2 |
0,25 |
0,3 |
0,04 |
0,03 |
0,02 |
0,01 |
0,9 |
|
|
6 |
r, см |
1.1 |
2.1 |
4.1 |
4,5 |
5.1 |
5,1 |
6.1 |
6,2 |
7.1 |
7,5 |
|
r', см |
0,5 |
1 |
1,5 |
2 |
2,5 |
2 |
2 |
1,5 |
2 |
2,5 |
|
|
h, мм |
0,15 |
0,25 |
0,35 |
0,45 |
0,55 |
0,65 |
0,75 |
0,85 |
0,95 |
0,1 |
|
|
7 |
r, см |
2 |
2.5 |
4 |
4,1 |
5.5 |
5,2 |
6.6 |
6,4 |
7.5 |
7 |
|
r', см |
0,4 |
1.4 |
1,5 |
2.4 |
2 |
2.4 |
2.9 |
1 |
3.4 |
2 |
|
|
h, мм |
0,01 |
0,02 |
0,03 |
0,04 |
0,05 |
0,06 |
0,07 |
0,08 |
0,09 |
0,1 |
|
|
8 |
r, см |
4 |
4.5 |
4.5 |
4 |
5 |
6 |
6.5 |
7 |
7.5 |
8 |
|
r', см |
0,6 |
1.6 |
1 |
2.5 |
2,6 |
3.6 |
4.6 |
5,5 |
6.5 |
8,5 |
|
|
h, мм |
0,05 |
0,06 |
0,07 |
0,08 |
0,09 |
0,1 |
0,01 |
0,02 |
0,03 |
0,4 |
|
|
9 |
r, см |
4 |
4.5 |
5 |
6 |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
5.5 |
|
r', см |
0,5 |
1 |
1,5 |
2 |
2,5 |
2 |
2 |
1,5 |
2 |
2,5 |
|
|
h, мм |
0,06 |
0,07 |
0,08 |
0,09 |
0,05 |
0,01 |
0,02 |
0,03 |
0,04 |
0,1 |
|
|
10 |
r, см |
6 |
6.5 |
7 |
7.5 |
8 |
8,5 |
9 |
9,5 |
2 |
3,5 |
|
r', см |
0,8 |
1.8 |
1,5 |
2.8 |
2,5 |
3.8 |
2.8 |
4,5 |
3.2 |
2,9 |
|
|
h, мм |
0,07 |
0,08 |
0,09 |
0,1 |
0,01 |
0,02 |
0,03 |
0,04 |
0,05 |
0,1 |
Жадвал 9
|
1 |
r, см |
3 |
3,5 |
4,0 |
4,5 |
5,0 |
5,5 |
6,0 |
6,5 |
7,0 |
7,5 |
|
h, мм |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
|
|
2 |
r, см |
3.1 |
3,1 |
4,1 |
4,5 |
5,1 |
5,2 |
6,1 |
6,2 |
7,1 |
7,2 |
|
h, мм |
0,2 |
0,2 |
0,3 |
0,4 |
0,5 |
0,15 |
0,6 |
0,7 |
0,8 |
0,9 |
|
|
3 |
r, см |
3.2 |
3,3 |
4,3 |
4,4 |
5,3 |
5,4 |
6,3 |
6,4 |
7,3 |
7,4 |
|
h, мм |
0,3 |
0,3 |
0,4 |
0,4 |
0,5 |
0,6 |
0,65 |
0,75 |
0,25 |
0,35 |
|
|
4 |
r, см |
3.3 |
3,4 |
4,5 |
4,3 |
5,3 |
5,4 |
6,3 |
6,4 |
7,3 |
7,6 |
|
h, мм |
0,4 |
0,3 |
0,2 |
0,1 |
0,5 |
0,65 |
0,5 |
0,6 |
0,75 |
0,2 |
|
|
5 |
r, см |
3.4 |
3,5 |
4,6 |
4,1 |
5,1 |
5,4 |
6,4 |
6,4 |
7,4 |
7,4 |
|
h, мм |
0,5 |
0,6 |
0,7 |
0,8 |
0,9 |
0,1 |
0,15 |
0,2 |
0,25 |
0,3 |
|
|
6 |
r, см |
3.5 |
3,6 |
4,6 |
4,6 |
5,6 |
5,7 |
6,6 |
6,5 |
7,6 |
7,4 |
|
h, мм |
0,9 |
0,8 |
0,7 |
0,6 |
0,4 |
0,45 |
0,35 |
0,25 |
0,15 |
0,1 |
|
|
7 |
r, см |
1 |
1,5 |
2 |
3 |
4 |
5,5 |
6 |
2,5 |
3,5 |
4,5 |
|
h, мм |
0,2 |
0,3 |
0,4 |
0,5 |
0,6 |
0,25 |
0,35 |
0,45 |
0,55 |
0,65 |
|
|
8 |
r, см |
3.6 |
3,5 |
4,6 |
4,4 |
5,6 |
5,2 |
6,6 |
6,4 |
7,6 |
7,7 |
|
h, мм |
0,8 |
0,7 |
0,6 |
0,5 |
0,4 |
0,3 |
0,2 |
0,1 |
0,15 |
0,25 |
|
|
9 |
r, см |
3.7 |
3,6 |
4,6 |
4,8 |
5,6 |
5,6 |
6,6 |
6,1 |
7,6 |
7,6 |
|
h, мм |
0,7 |
0,6 |
0,5 |
0,4 |
0,3 |
0,2 |
0,15 |
0,1 |
0,05 |
0,04 |
|
|
10 |
r, см |
3.8 |
3,7 |
4,7 |
4,9 |
5,8 |
5,8 |
6,8 |
6,8 |
7,8 |
7,2 |
|
h, мм |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,1 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
0,15 |
Жадвал 10
|
1 |
Pmax, Вт |
50 |
40 |
50 |
60 |
70 |
65 |
75 |
70 |
80 |
90 |
|
Pmin, кВт |
4 |
2 |
2 |
3 |
7 |
5 |
3 |
5 |
10 |
20 |
|
|
2 |
Pmax, Вт |
30 |
40 |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
100 |
110 |
120 |
|
Pmin, кВт |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
20 |
30 |
40 |
|
|
3 |
Pmax, Вт |
20 |
30 |
40 |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
100 |
90 |
|
Pmin, кВт |
4 |
5 |
5 |
6 |
7 |
7 |
8 |
3 |
20 |
30 |
|
|
4 |
Pmax, Вт |
10 |
20 |
30 |
40 |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
100 |
|
Pmin, кВт |
5 |
6 |
6 |
7 |
3 |
5 |
7 |
9 |
8 |
10 |
|
|
5 |
Pmax, Вт |
60 |
70 |
80 |
90 |
10 |
20 |
30 |
40 |
200 |
150 |
|
Pmin, кВт |
3 |
4 |
5 |
6 |
6 |
7 |
7 |
8 |
9 |
10 |
|
|
6 |
Pmax, Вт |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
90 |
80 |
100 |
120 |
140 |
|
Pmin, кВт |
6 |
7 |
8 |
9 |
10 |
11 |
9 |
8 |
7 |
7 |
|
|
7 |
Pmax, Вт |
100 |
90 |
80 |
70 |
60 |
50 |
40 |
30 |
20 |
20 |
|
Pmin, кВт |
20 |
10 |
9 |
8 |
7 |
7 |
6 |
5 |
4 |
4 |
|
|
8 |
Pmax, Вт |
30 |
40 |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
100 |
90 |
80 |
|
Pmin, кВт |
3 |
2 |
4 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
9 |
9 |
|
|
9 |
Pmax, Вт |
50 |
50 |
60 |
70 |
70 |
80 |
90 |
85 |
70 |
50 |
|
Pmin, кВт |
6 |
2 |
5 |
5 |
7 |
8 |
9 |
2 |
2 |
4 |
|
|
10 |
Pmax, Вт |
40 |
50 |
50 |
60 |
70 |
70 |
80 |
90 |
50 |
40 |
|
Pmin, кВт |
2 |
2 |
3 |
4 |
5 |
8 |
9 |
10 |
20 |
30 |
Жадвал 11
|
1. |
PРК,мкВт |
4∙105 |
4,5∙105 |
8∙105 |
5,5∙105 |
6,5∙105 |
10∙105 |
10∙105 |
15∙105 |
|
PН, мкВт |
20 |
25 |
30 |
30 |
40 |
40 |
50 |
50 |
|
|
2. |
PРК,мкВт |
5,5∙105 |
4∙105 |
5,0∙105 |
5,5∙105 |
5,5∙105 |
9∙105 |
14∙105 |
12∙105 |
|
PН, мкВт |
30 |
25 |
35 |
60 |
45 |
20 |
40 |
50 |
|
|
3. |
PРК,мкВт |
5∙105 |
8∙105 |
6∙105 |
5,5∙105 |
7,5∙105 |
9∙105 |
16∙105 |
10∙105 |
|
PН, мкВт |
45 |
25 |
35 |
45 |
40 |
30 |
50 |
75 |
|
|
4. |
PРК,мкВт |
6∙105 |
6,5∙105 |
7∙105 |
7,5∙105 |
4,5∙105 |
8∙105 |
10∙105 |
14∙105 |
|
PН, мкВт |
40 |
45 |
50 |
55 |
60 |
65 |
70 |
80 |
|
|
5. |
PРК,мкВт |
4,5∙105 |
4,5∙105 |
5,0∙105 |
5,5∙105 |
5,5∙105 |
10∙105 |
10∙105 |
15∙105 |
|
PН, мкВт |
20 |
25 |
30 |
30 |
40 |
40 |
50 |
50 |
|
|
6. |
PРК,мкВт |
4,5∙105 |
4,5∙105 |
5,0∙105 |
5,5∙105 |
5,5∙105 |
10∙105 |
10∙105 |
15∙105 |
|
PН, мкВт |
20 |
25 |
30 |
30 |
40 |
40 |
50 |
50 |
|
|
7. |
PРК,мкВт |
4,5∙105 |
4,5∙105 |
5,0∙105 |
5,5∙105 |
5,5∙105 |
10∙105 |
10∙105 |
15∙105 |
|
PН, мкВт |
20 |
25 |
30 |
30 |
40 |
40 |
50 |
50 |
|
|
8. |
PРК,мкВт |
4,5∙105 |
4,5∙105 |
5,0∙105 |
5,5∙105 |
5,5∙105 |
10∙105 |
10∙105 |
15∙105 |
|
PН, мкВт |
20 |
25 |
30 |
30 |
40 |
40 |
50 |
50 |
|
|
9. |
PРК,мкВт |
4,5∙105 |
4,5∙105 |
5,0∙105 |
5,5∙105 |
5,5∙105 |
10∙105 |
10∙105 |
15∙105 |
|
PН, мкВт |
20 |
25 |
30 |
30 |
40 |
40 |
50 |
50 |
|
|
10. |
PРК,мкВт |
4,5∙105 |
4,5∙105 |
5,0∙105 |
5,5∙105 |
5,5∙105 |
10∙105 |
10∙105 |
15∙105 |
|
PН, мкВт |
20 |
25 |
30 |
30 |
40 |
40 |
50 |
50 |
Жадвал 12
|
1. |
PКУЧ,дБ |
40 |
40 |
60 |
55 |
60 |
65 |
70 |
75 |
80 |
90 |
|
PРК, Вт |
5 |
8 |
7 |
12 |
9 |
14 |
8 |
10 |
17 |
16 |
|
|
2. |
PКУЧ,дБ |
60 |
40 |
75 |
60 |
45 |
55 |
50 |
85 |
85 |
65 |
|
PРК, Вт |
6 |
9 |
7 |
10 |
8 |
15 |
12 |
14 |
5 |
13 |
|
|
3. |
PКУЧ,дБ |
55 |
45 |
70 |
55 |
60 |
65 |
70 |
40 |
40 |
85 |
|
PРК, Вт |
5 |
5 |
8 |
10 |
12 |
9 |
12 |
11 |
6 |
15 |
|
|
4. |
PКУЧ,дБ |
65 |
75 |
85 |
95 |
40 |
50 |
60 |
70 |
45 |
55 |
|
PРК, Вт |
5 |
6 |
7 |
9 |
11 |
12 |
8 |
10 |
13 |
15 |
|
|
5. |
PКУЧ,дБ |
45 |
40 |
50 |
45 |
55 |
85 |
85 |
70 |
60 |
65 |
|
PРК, Вт |
4 |
5 |
7 |
10 |
15 |
10 |
9 |
12 |
17 |
14 |
|
|
6. |
PКУЧ,дБ |
75 |
80 |
85 |
90 |
45 |
60 |
50 |
55 |
50 |
70 |
|
PРК, Вт |
8 |
9 |
10 |
11 |
13 |
15 |
17 |
19 |
21 |
23 |
|
|
7. |
PКУЧ,дБ |
40 |
50 |
60 |
70 |
80 |
90 |
90 |
85 |
75 |
65 |
|
PРК, Вт |
20 |
19 |
18 |
16 |
15 |
12 |
10 |
11 |
5 |
8 |
|
|
8. |
PКУЧ,дБ |
45 |
55 |
65 |
75 |
85 |
95 |
45 |
60 |
30 |
50 |
|
PРК, Вт |
14 |
15 |
17 |
8 |
3 |
5 |
12 |
9 |
22 |
7 |
|
|
9. |
PКУЧ,дБ |
85 |
65 |
45 |
30 |
50 |
70 |
90 |
55 |
75 |
40 |
|
PРК, Вт |
12 |
6 |
8 |
14 |
16 |
18 |
5 |
4 |
7 |
9 |
|
|
10. |
PКУЧ,дБ |
90 |
95 |
70 |
85 |
40 |
45 |
50 |
60 |
50 |
55 |
|
PРК, Вт |
11 |
12 |
5 |
5 |
6 |
7 |
9 |
13 |
8 |
10 |
Жадвал 13
|
1. |
B, Гц |
6∙103 |
4∙103 |
8∙103 |
12∙103 |
4∙103 |
14∙103 |
6∙103 |
10∙103 |
|
ℓ, см |
6 |
6 |
4 |
6 |
8 |
10 |
8 |
8 |
|
|
i, A |
3 |
2 |
4 |
6 |
1 |
6 |
7 |
5 |
|
|
2. |
B, Гц |
2∙103 |
6∙103 |
6∙103 |
14∙103 |
7∙103 |
10∙103 |
8∙103 |
12∙103 |
|
ℓ, см |
3 |
4 |
5 |
6 |
10 |
8 |
5 |
5 |
|
|
i, A |
3 |
4 |
5 |
7 |
9 |
4 |
3 |
6 |
|
|
3. |
B, Гц |
4∙103 |
7∙103 |
8∙103 |
14∙103 |
12∙103 |
5∙103 |
3∙103 |
6∙103 |
|
ℓ, см |
6 |
8 |
8 |
8 |
10 |
10 |
10 |
10 |
|
|
i, A |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
|
|
4. |
B, Гц |
5∙103 |
3∙103 |
3∙103 |
4∙103 |
10∙103 |
8∙103 |
10∙103 |
8∙103 |
|
ℓ, см |
11 |
9 |
11 |
10 |
6 |
5 |
5 |
7 |
|
|
i, A |
4 |
5 |
9 |
9 |
4 |
6 |
6 |
7 |
|
|
5. |
B, Гц |
3∙103 |
5∙103 |
2∙103 |
4∙103 |
8∙103 |
9∙103 |
6∙103 |
7∙103 |
|
ℓ, см |
4 |
7 |
7 |
10 |
14 |
12 |
12 |
8 |
|
|
i, A |
9 |
8 |
7 |
7 |
6 |
4 |
2 |
1 |
|
|
6. |
B, Гц |
7∙103 |
7∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
5∙103 |
5∙103 |
6∙103 |
8∙103 |
|
ℓ, см |
12 |
14 |
10 |
6 |
12 |
4 |
4 |
6 |
|
|
i, A |
5 |
5 |
5 |
7 |
6 |
8 |
3 |
2 |
|
|
7. |
B, Гц |
5∙103 |
5∙103 |
6∙103 |
7∙103 |
7∙103 |
15∙103 |
16∙103 |
15∙103 |
|
ℓ, см |
8 |
6 |
6 |
4 |
4 |
12 |
12 |
4 |
|
|
i, A |
6 |
7 |
8 |
8 |
9 |
9 |
5 |
5 |
|
|
8. |
B, Гц |
4∙103 |
10∙103 |
12∙103 |
8∙103 |
12∙103 |
10∙103 |
6∙103 |
4∙103 |
|
ℓ, см |
14 |
12 |
14 |
14 |
8 |
7 |
7 |
5 |
|
|
i, A |
1 |
2 |
3 |
4 |
5 |
6 |
7 |
8 |
|
|
9. |
B, Гц |
12∙103 |
9∙103 |
10∙103 |
14∙103 |
8∙103 |
6∙103 |
6∙103 |
6∙103 |
|
ℓ, см |
10 |
12 |
12 |
5 |
6 |
8 |
8 |
9 |
|
|
i, A |
9 |
9 |
9 |
8 |
7 |
4 |
4 |
2 |
|
|
10. |
B, Гц |
10∙103 |
14∙103 |
16∙103 |
5∙103 |
5∙103 |
6∙103 |
7∙103 |
4∙103 |
|
ℓ, см |
4 |
4 |
5 |
5 |
5 |
6 |
7 |
8 |
|
|
i, A |
9 |
8 |
8 |
7 |
7 |
5 |
4 |
3 |
Жадвал 14
|
1 |
В, Гц |
4∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
5∙103 |
6∙103 |
7∙103 |
8∙103 |
9∙103 |
10∙103 |
|
ℓ, см |
7 |
9 |
11 |
13 |
15 |
20 |
25 |
30 |
35 |
|
|
υ,см/с |
3∙103 |
3∙103 |
5∙103 |
5∙103 |
5∙105 |
7∙103 |
7∙103 |
9∙103 |
9∙103 |
|
|
2 |
В, Гц |
6∙103 |
5∙103 |
8∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
12∙103 |
5∙103 |
6∙103 |
8∙103 |
|
ℓ, см |
6 |
8 |
9 |
10 |
11 |
17 |
22 |
20 |
25 |
|
|
υ,см/с |
4∙103 |
6∙103 |
3∙103 |
7∙103 |
3∙105 |
5∙103 |
8∙103 |
7∙103 |
5∙103 |
|
|
3 |
В, Гц |
14∙103 |
12∙103 |
5∙103 |
7∙103 |
7∙103 |
4∙103 |
5∙103 |
5∙103 |
6∙103 |
|
ℓ, см |
8 |
6 |
7 |
9 |
17 |
15 |
11 |
27 |
22 |
|
|
υ,см/с |
5∙103 |
6∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
7∙105 |
3∙103 |
9∙103 |
8∙103 |
6∙103 |
|
|
4 |
В, Гц |
3∙103 |
8∙103 |
5∙103 |
3∙103 |
9∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
6∙103 |
5∙103 |
|
ℓ, см |
5 |
11 |
15 |
17 |
23 |
30 |
23 |
19 |
21 |
|
|
υ,см/с |
6∙103 |
6∙103 |
7∙103 |
7∙103 |
6∙105 |
8∙103 |
8∙103 |
5∙103 |
5∙103 |
|
|
5 |
В, Гц |
7∙103 |
6∙103 |
7∙103 |
6∙103 |
5∙103 |
5∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
9∙103 |
|
ℓ, см |
12 |
13 |
15 |
11 |
7 |
27 |
7 |
21 |
23 |
|
|
υ,см/с |
4∙103 |
7∙103 |
8∙103 |
7∙103 |
9∙105 |
10∙103 |
8∙103 |
5∙103 |
11∙103 |
|
|
6 |
В, Гц |
11∙103 |
10∙103 |
11∙103 |
9∙103 |
5∙103 |
6∙103 |
6∙103 |
8∙103 |
4∙103 |
|
ℓ, см |
17 |
19 |
21 |
23 |
5 |
9 |
25 |
27 |
11 |
|
|
υ,см/с |
9∙103 |
9∙103 |
7∙103 |
7∙103 |
8∙105 |
3∙103 |
3∙103 |
5∙103 |
7∙103 |
|
|
7 |
В, Гц |
13∙103 |
13∙103 |
11∙103 |
3∙103 |
5∙103 |
6∙103 |
4∙103 |
7∙103 |
6∙103 |
|
ℓ, см |
23 |
25 |
27 |
23 |
21 |
17 |
15 |
13 |
30 |
|
|
υ,см/с |
5∙103 |
7∙103 |
7∙103 |
6∙103 |
6∙105 |
3∙103 |
4∙103 |
5∙103 |
3∙103 |
|
|
8 |
В, Гц |
10∙103 |
14∙103 |
5∙103 |
7∙103 |
7∙103 |
11∙103 |
10∙103 |
3∙103 |
9∙103 |
|
ℓ, см |
17 |
19 |
21 |
17 |
25 |
27 |
29 |
33 |
13 |
|
|
υ,см/с |
6∙103 |
6∙103 |
4∙103 |
7∙103 |
3∙105 |
5∙103 |
6∙103 |
5∙103 |
7∙103 |
|
|
9 |
В, Гц |
6∙103 |
6∙103 |
8∙103 |
8∙103 |
8∙103 |
5∙103 |
5∙103 |
4∙103 |
4∙103 |
|
ℓ, см |
27 |
29 |
9 |
13 |
15 |
7 |
9 |
21 |
33 |
|
|
υ,см/с |
4∙103 |
8∙103 |
8∙103 |
9∙103 |
6∙105 |
6∙103 |
4∙103 |
7∙103 |
4∙103 |
|
|
10 |
В, Гц |
5∙103 |
8∙103 |
9∙103 |
9∙103 |
11∙103 |
10∙103 |
11∙103 |
6∙103 |
3∙103 |
|
ℓ, см |
20 |
21 |
23 |
24 |
25 |
26 |
27 |
29 |
33 |
|
|
υ,см/с |
3∙103 |
5∙103 |
9∙103 |
7∙103 |
5∙105 |
8∙103 |
4∙103 |
11∙103 |
4∙103 |
Жадвал 15
|
1 |
Rю, Ом |
5 |
10 |
20 |
25 |
30 |
35 |
40 |
45 |
50 |
70 |
|
2 |
Rю, Ом |
15 |
55 |
30 |
45 |
20 |
50 |
25 |
35 |
60 |
65 |
|
3 |
Rю, Ом |
10 |
15 |
50 |
45 |
35 |
60 |
65 |
20 |
25 |
55 |
|
4 |
Rю, Ом |
25 |
30 |
35 |
40 |
45 |
50 |
55 |
60 |
10 |
15 |
|
5 |
Rю, Ом |
35 |
40 |
45 |
50 |
55 |
60 |
65 |
70 |
75 |
80 |
|
6 |
Rю, Ом |
40 |
45 |
50 |
55 |
60 |
65 |
70 |
75 |
80 |
85 |
|
7 |
Rю, Ом |
65 |
70 |
75 |
80 |
85 |
90 |
95 |
40 |
55 |
20 |
|
8 |
Rю, Ом |
55 |
65 |
75 |
85 |
95 |
45 |
35 |
40 |
80 |
90 |
|
9 |
Rю, Ом |
75 |
80 |
85 |
95 |
90 |
55 |
20 |
25 |
40 |
45 |
|
10 |
Rю, Ом |
30 |
35 |
40 |
45 |
50 |
55 |
60 |
70 |
80 |
90 |
